Как чувството за благодарност намалява тревожността

Един от най-важните въпроси в днешното общество е намаляването на тревожността.

Ако вярвате на сухата статистика и внимателно се огледате, а след това сравните околния модерен живот с това, което беше 50, 100, 150, 200 и т.н. години назад, можете да видите, че животът на хората е станал много по-безопасен и по-удобен отпреди.

В крайна сметка ако знаете поне малко история, ще се съгласите, че само преди 100-200 години човек е имал много пъти повече причини за страх и безпокойство, но човешкият мозък е програмиран да се страхува и освен това мозъкът на съвременния човек е устроен точно по същия начин като мозъка на човек, живял преди десетки и стотици хиляди години, когато е имало много повече причини за страх.

Нашият мозък вярва, че страхът е полезен, тъй като предпазливостта (като разумен отговор на страха) запазва и удължава живота ни и затова постоянно търси причини за постоянна тревожност (с това се занимава отделен орган, наречен амигдала).

Мозъкът ни кара да четем новините, да намираме там огромно количество причини за тревога и да си представяме страшни картини за това как последствията от тази новина ще застрашат живота и благополучието ни или живота и благополучието на нашите близки.

Сякаш нещо невидимо кара нашия фокус на внимание трескаво да търси причини за безпокойство в околното пространство, рови се в миналото ни и търси там причини за бъдещи неприятности, а след това преувеличава тези възможни неприятности във въображението ни.

Мозъкът има вредния навик да се тревожи

Като цяло мозъкът работи неуморно с невидими ръце, избирайки причини за страх за нас, а за някои вече се е превърнало в тревожни разстройства, за други има състояние, близко до това, а повечето от нас просто постоянно се тревожат за дреболии и дори смятам, че е разумно.

И всичко би било наред, ако състоянията на страх и тревожност не бяха толкова разрушителни за тялото ни и опасни за самореализацията ни в живота, защото всеки път, когато се тревожим, в тялото ни се случват процеси, които не са много здравословни за здравето, свързани с това как действат хормоните на стреса, защото всяко безпокойство е малък стрес за тялото, а ужасът и паниката са огромен стрес.

Грижа, предпазливост, безпокойство, тревога, паника, ужас - всичко това са само различни интензитети на една и съща основна емоция под общото име СТРАХ. И ако страхът с ниска интензивност е доста полезен за нас (грижа за себе си, здравето си, близките, хората, света като цяло, внимание, разумна тревожност и т.н.), то страхът с висока интензивност определено е травмиращ и за двете – и за тялото и за психиката като цяло.

Благодарността е лекарството против страха

Ето защо толкова много съзнателни хора, които се интересуват от личностно развитие, лично щастие и самореализация в днешния свят, са изправени пред задачата да се научат да взаимодействат със страховете си, да ги управляват и да намалят интензивността на личната тревожност и при най-малкия повод.

И сега най-важното твърдение в този текст: Най-доброто лекарство срещу страха е благодарността, но за съжаление повечето не осъзнават това.

Не осъзнават такава проста умствена формула и това, че най-надеждният начин за намаляване на тревожността е състоянието на благодарност.

И аз виждам как много от тези, които сега четат това, се усмихват недоверчиво, защото лечението на тревожността не може да бъде толкова просто!

Но това е случаят, когато „простото“ всъщност не е толкова просто, колкото изглежда.

Запознати ли сте с благодарността? Не хипотетично и теоретично, а лично ваше? Това, което  е присъщо именно на вас и се усеща от вас като лично приятно преживяване?

За съжаление, важността на състоянието на благодарност не се оценява достатъчно от много от нас и много често и конкретно се обезценява.

Ние живеем в свят, където е изгодно да се изпитва страх и неизгодно да се изпитва състояние на благодарност. Научили са ни на неправилна причинно-следствена връзка. Научили са ни, че в началото ние трябва да направим нещо хубаво, а след това да кажем “благодаря”

Много от нас вярват, че трябва да благодарим на други хора само след като другият направи нещо за нас, което ще задоволи нашите лични желания.

Продължението четете в Обекти.бг